Стефан Цанев: Всички ще са вярващи в неделя. Но в събота? Кой няма да се отрече в събота?
Големият Стефан цанев ни изпрати през вчерашния ден това свое стихотворение...
Стефан Цанев
РАЗПЯТА СЪБОТА
Разпнаха го през вчерашния ден. В петък.
Тъжно беше. Много. И мъчително.
Сякаш в мойте китки и във мойте глезени
забиваше палачът гвоздеите!
Тръгнах си. И двамата разбойници
потеглиха от двете ми страни.
(Свикваме със тъгата.
Гордеем се от време на време със нея.
И скръбта си има собствен възторг.)
Разпнаха го през вчерашния ден. В петък. Вчера. Вчера.
Тъжно беше,
само че пределно ясно – през вчерашния ден.
Яснотата облекчава болката...
Всички знаем, всички помним притчата:
във неделя би трябвало да възкръсне. Утре.
Ах, ще бъде радостно в неделя, на следващия ден!
Ще се смеят всички, ще се кичат
с разцъфтели клончета, ще танцуват,
а палачите ще произнасят речи. Утре! Утре!
Ах,
ще бъде радостно в неделя, на следващия ден!
Но през днешния ден е събота.
Жестока събота.
Разпята събота.
Мълчим,
разпнати
върху кръста на хоризонталните очаквания
и отвесното подозрение.
Няма към този момент болежка, мислите потискаща.
Радостта я няма още, мислите приспиваща.
Кой ще издържи? Кого
няма да го смаже отчаянието?
Кой в мълчанието мрачно
ще резервира вярата си?
До неделя.
Всички ще са вярващи в неделя.
И във петък всички бяха вярващи.
Но във събота,
в събота,
в събота,
през днешния ден – в събота,
в събота,
в събота,
кой е още набожен?
Кой няма да се отхвърли
в събота?
1967
